Всеки трети човек по света поне веднъж през живота си е имал проблем от страна на гръбначния стълб – най-често предизвикан от дискова болест. Заболяванията на гръбнака са свърззани с временна, обратима инвалидизация на индивида – физическа и емоционална. Временната загуба на работоспособност създава сериозни проблеми не само на страдащия, но и семейството, на работодателя и на икономиката въобще. В съществуващата медицинска практика проблемите на гръбначния стълб се решават най-често амбулаторно в неврологичен кабинет, където страдащият човек обикновено прави две визити в рамките на 15 дни. Налагат се допълнително образни изследвания, ЕМГ. Често след това се включва физиотерапевт, като при някои болни се налагат и допълнителни консултации и изследвания. Сумарно срещите на пациента с лекаря са 2-3.
Гръбначният център предлага друг подход към проблемите на гръбначния стълб. В гръбначния център пациентът е наблюдаван ежедневно, подобно на болничното лечение. Решенията за назначаване на допълнителни диагностични и лечебни средства се вземат ежедневно, а това е възможно най-ефективния подход. Това е съвременното мислене, което наложи тези заболявания да се извадят от болницата и да се оставят на амбулаторните грижи. За да се създаде е такъв център е необходима база – неврологичен кабинет, образни изследвания – рентген, евент. КТ/МРИ и физиотерапия. Оборудването е специфично- освен обичайните диагностични и лечебни апарати е добре да има остеоденситометър, плантограф, ЕМГ, компютърен периметър, система за спинална декомпресия, масажни уреди и системи. Лекарският персонал на гръбначния център включва невролог и физиотерапевт са постоянни участници, а консултантите се привличат при нужда.
Хронично-рецидивиращия ход на на тези проблеми налага участието на екип от специалисти за проследяването и лечението. Най-често той включва невролог, физиотерапeвт, понякога неврохирург, ревматолог, отоневролог и ортопед.
⦁ Водещият специалист е невролог. Той оценява както обективното състояние на пациента в началото на заболяването, така и промените му в хода на лечението. За тази цел се използват специфични програми. Освен неврологичния статус е необходимо да се оцени охранеността – тегло, БМИ, обиколка на кръста, състоянието на ходилата, стойката вкл. формата на гръбначния стълб, и походката на пациента.
⦁ При определяне на диагностичния алгоритъм наред с обичайните методи рентген /статични или стато-динамични образи/, КТ, МРИ, ЕМГ, се прави плантография, компютърна периметрия, отоневрологично изследване, остеоденситометрия, понякога целотелесна костна сцинтиграфия, термовизия.
⦁ Неврологът определя избора на лечебния режим – домашен/амбулаторен, често на легло; анализира работоспособността и оценява необходимостта от консултации с офталмолог, отоневролог, неврохирург/ ортопед, УНГ, ендокринолог, ревматолог и стоматолог. Получената информация позволява да се направи близка, краткосрочна прогноза за хода заболяването.
⦁ Запознаването на пациента със здравословния му проблем е зъдължително, за да се гарантира пълноценното участие на пациента в лечебно-възстановителния процес. За тази цел използваме научни обяснения, учебни видеоклипове и схеми.
⦁ При избор на лекарствено лечение обичайно се имат предвид НСПВС /диклофенак, ибупрофен, мелоксикам, коксиби и др/; силни аналгетици, вкл наркотични при тежките болкови синдроми; витамини от гр В; миорелаксанти; кортикостероиди; анестетици; локални ревулзивни и др комбинации.
⦁ В зависимост от тежестта на заболяването и наличието на други здравословни проблеми се определя пътя на прием на лекарствата – през устата, инжекционно /мускулно или венозно/ и със свещички. Най-важно място в острата фаза заемат паравертебралните блокади с локални анестетици и кортикостероиди – честотата и броят им се определя от постигнатия лечебен ефект, а това естествено налага динамично проследяване на амбулаторното лечение. В хроничната фаза често се налага използване на пролотерапевтични методи – инжестирането на дразнещи безвредни субстанции провокира имунен отговор завършващ с отлагане на колаген. Подобен ефект има и плазмотерапията –локално инжектиране на собствена плазма, което в миналото се е правело със собствена кръв /автохемотерапия/. Доскоро се прилагаха и мезотерапевтични комбинации /новоплекс/. Озонотерапията е разновидност, която не намира широко приложение поради бавния и недостатъчно видим резултат.
⦁ Физиотерапевтът се включва в екипа обикновено в първите дни на започнатото лекарствено лечение. В началото се определя необходимостта от лечебен масаж /ръчен и уреден/ и конвенционално апаратно лечение /магнит, утразвук, вълнова и електротерапия/. След това екипът решава дали да се използат прийоми на хиропрактика и мануална терапия.
⦁ Екипът определя ролята и мястото на рефлексотерапията в лечението – акупресура, акупунктура, лазерпунктура, шиатцу, суджок и др.
⦁ Прилагането на спинална декомпресия – компютърно регулирана екстензия на шийния или гръдно-поясния отдели на гръбнака е комплементарен метод в началната фаза на заболяването, който се прилага успешно и за профилактика и поддържане на добрата форма на гръбначния стълб.
⦁ Обучението на пациента е важно както за окончателното оздравяване от гръбначния инцидент, така и за недопускане на нов и включва:
а/ режим на спане, на лягане и ставане;
б/ правилно седене, шофиране и работа с компютър;
в/ правила за физическо натоварване;
г/ профилактика и здравословен живот;
д/избор на лечебна гимнастика в дома;
е/избор и употреба на ортези;
ж/правила и избор на балнеолечение
⦁ Скъсяване на срока на гръбначния проблем
⦁ Спестяване на физически и емоционални страдания
⦁ Намаляване на продължителността на временната нетрудоспособност
⦁ Директен икономически ефект от екипния подход
⦁ Информиране и обучение на пациента.
⦁ Профилактика на гръбначните проблеми
АКТИВНОТО ОТНОШЕНИЕ НА ПАЦИЕНТА КЪМ ОЗДРАВИТЕЛНИЯ ПРОЦЕС ПРЕДПОЛАГА ЗАПОЗНАВАНЕ С ЕСТЕСТВОТО НА ЗАБОЛЯВАНЕТО СИ, КОЕТО МОЖЕ ДА НАПРАВИТЕ В ПРИЛОЖЕНИЯ ИНФОРМАЦИОНЕН БЛОК.
Запознайте се с естеството на патологичните промени причиняващи вашето заболяване:
Клиничните проявите при шийната спондилоза включват болки във врата, раменете и ръцете (възможно и до дланта), тъй като се притискат нервни коренчета. Ако шийна дискова херния притисне гръбначния мозък, могат да възникнат проблеми с вървенето (поради спастичността, т.е. повишения мускулен тонус) и уринарна инконтиненция.
Лечението включва обучение на пациента, поствяне на твърда шийна яка, физио- и кинези-терапевтични процедури, болкоуспокояващи.
Хирургично лечение се обмисля ако въпреки консервативното лечение оплакванията продължават, придобият прогресивен характер или се открие неврологична симптоматика.
Клиничните проявите най-честито включват болка и промени в чувствителността, парещо усещане, по ребрата, загуба на подвижност и чувствителност в долните крайници.
Лечение с кинезитерапевтични процедури може да произведе положителен терапевтичен ефект.
Хирургично лечение се обмисля ако оплакванията продължават или придобият прогресивен характер. Оперативно (ендоскопски) се отстранява диска или частта от него, която причинява притискане.
Факторите способстващи възникването на лумбална дискова херния при млади хора най-често са вдигане на тежки предмети или принудителни движения в лумбалната област. При възрастни хора, по-малки по обем и сила, но повтарящи се принудителни движения в лумбалната област могат да доведат до дискова херния с течение на времето.
Клиничните прояви при пациентите най-честото включват болка в долната част на гърба, която се простира надолу към краката и стъпалата. При по-напредналите случаи, могат да се добавят и проблеми като изтръпване и слабост. При случаите, които не се лекуват могат да възникнат неврологични симптоми като “увиснало стъпало” – загуба на движението на ходилото нагоре в глезена и уринарна инконтиненция.
Основната цел на лечението при дискова херния е премахване на болката, за да се осигури на пациентите завръщане към нормалното им ежедневие. Лечението започва с отпочиване на легло, медикаментозна терапия и обучение.
Кинезитерапевтичните процедури способстват подсилване и уравновесяване тонуса на поддържащите позата на гръбначния стълб мускулни групи. Чрез това се цели по-равномерно разпределяне на телесната маса, за да може натоварването върху диска да бъде частично намалено.
Епидурални инжекции и блокове могат да се използват за елиминиране на болката на пациентите.
Хирургичното лечение се свежда до отстраняване на част от херниирания диск, за да се освободят притиснатите нерви. Предприема се в случаи на загуба на сила и чувствителност в краката и стъпалата и при недостатъчен ефек от провежданото консервативно лечение.
Освен традиционната “отворена” хирургия могат да се приложат микроскопски и ендоскопски методи на опериране, в зависимост от клиничните и образно-диагностичните находки.
При подходящи пациенти, протезирането на диска ще позволи запазване на гръбначната подвижност и премахване на болката. Съхранението на подвижността спомага да се избегнат дегенеративни проблеми, които могат да се появят с развитие на заболяването.
В зависимост от степента на приплъзването, вдадеността в гръбначно-мозъчния канал, формирана от тялото на подлежащия прешлен стеснява канала и може да притиска гръбначния мозък, водещо до болка, безчувственост и парещо усещане в краката.
Лумбалното приплъзване се категоризира в типовете: (*) свързано с остаряването; (*) следоперативно; (*) свързано с вродени проблеми.
Типът спондилолистеза („лумбално приплъзване“) свързан с остаряването се развива поради износване на сухожилията вътре и около гръбначния стълб. Този проблем, често се появява след 40-годишна възраст и се нарича „дегенеративна спондилолистеза“. Дегенеративните лумбални приплъзвания, често са усложнени със стеснен канал.
Симптомите включват болки в гърба и хълбоците; изтръпване, мускулно напрежение, слабост в краката, затрудност при ходене; увеличена лумбална извивка. Макар, че почивката може да донесе временно облекчение на тези симптоми, болката обикновено се усилва в изправено положение, при вървене и други дейности.
Внезапната (остра) болка в долната част на гърба може да се появи след физическа дейност или травма, а може да възникне и без конкретно установена причина. Мнозинството от хората (80%), поне веднъж в живота си преживяват епизод на такава болка, като често е трудно да се определи генезата й.
Механичната болка в долната част на гърба (най-често срещан тип), често е резултат от претоварване на лумбалните мускули, мускулни влакна и сухожилия или от натиск. В диференциално-диагностичен план се има предвид дискова херния.
Острата болка спонтанно утихва с времето и напълно отминава в рамките на приблизително 2 седмици (в 50% от случаите). При 30% от хората възникват повтарящи се епизоди на болка.
В терапевтичен план, с цел да се поддържа обичайната двигателна активност, се препоръчва толериране на острата болка в долната част на гърба. Съображението е, че мускулните движения увеличават притока на кръв, намаляващо възпалението и мускулното напрежение.
Консервативното лечение включва парацетамол и други болкоуспокоителни. Различни физиотерапевтични процедури (дълбоко или повърхностно загряване, транскутанна електрическа нервна стимулация и др.), масажна терапия и кинезитерапевтични комплекси могат да доведат до временно облекчаване на болката.
В повечето случай е възможно бързо премахване на болката. Подробният медицински преглед е задължителен, особено в случаите, в които болката продължава по-дълго от шест седмици.
Фрактурите на прешлен придават клиновидна форма на прешлена. Увреждат съседните дискове като поставят под огромен натиск интервертебралните стави и се променя се геометрията на съответния отдел на гръбначния стълб – предпоставки да се увредят нервните структури в съседство.
При юношите фрактурите на прешлен, често са причинени от контузия с голяма сила, като падане от високо или автомобилен инцидент.
При възрастните, на фона на остеопороза, фрактура може да възникне от обикновена травма и дори без травма (спонтанни фрактури).
Фрактури и размествания на цервикален (шиен) прешлен могат да причинят респираторен дистрес (който може да доведе до смърт) или пълна парализа на ръцете и краката; а, на лумбални прешлени могат да доведат до парализа на краката и оплаквания от уринарна или фекална инконтиненция.
Принципно, първото оплакване на пациентите с фрактура на прешлен е болка придружена с мускулни спазми.
Ако фрактурата на прешлен е придружена с нараняване на нерви и съдове, оплакванията могат да включат изтръпване, загуба на чувствителност в дланите-ръцете и/или краката-стъпалата, загуба за сила, уринарна и фекална инконтиненция и затруднения при уриниране или дефекация. Транспортирането на пациенти с така усложнена фрактура задължително трябва да се предприема само след установяването им в подходяща поза, предотвратяваща риска от по-високостепенна дислокация, която допълнително да увреди гръбначния мозък или гръбначно-мозъчните коренчета, определящо възможен фатален изход на нараняването.
Лечението на гръбначни наранявания обикновено е хирургично и цели възстановяване и укрепване анатомо-физиологията на гръбначния стълб.
ГРЪБНАЧНЕН ЦЕНТЪР “Д-Р ГРИЙНБЕРГ” ПРЕДЛАГА НЕОБХОДИМИТЕ УСЛОВИЯ, СПЕЦИАЛИЗИРАНА АПАРАТУРА И ЕКСПЕРТИЗА, ЗА ДА ОСИГУРИ СПЕЦИАЛИЗИРАНО КОМПЛЕКСНО АМБУЛАТОРНО ЛЕЧЕНИЕ НА ЗАБОЛЯВАНИЯТА НА ГРЪБНАЧНИЯ СТЪЛБ.